10 роли, които сме се променили с родителите

Anonim

Невероятно: Огледахме се, нямахме време, както се превърна в възрастни. Наистина. Всъщност възрастни! Докато усетихме измамниците, се научихме да мислим за заеми, да спорим за политиката и дори четем автори, от които е болен деветия клас.

И ние сами не забелязахме как са променили места с нашите родители.

Сега им разказваме за света. Да, те следват новините, четеха вестника или слушаха новини. Но все пак те трябва да търсят живот информация за нас: както е прието и как да се използва една или друга иновация за подобряване и облекчаване на живота.

Е, обаче, че поне това поколение не трябва да се обяснява защо момичетата ходят в ризи в съкращения или шорти, подобни на бикините. Нашите родители трябваше да се потят, поставяйки в нашите баби и дядовци в главата, че къса пола не означава валутна проститутка и внучката му може да бъде така в института.

Paren2.

Сега ги учим да пишат и четат. Само те обясниха как да донесат пръчки в шушулките и да свържат сричките в "сапун Рама", и ние го поставяме "това ... watsap" и покажа как да отворим нашите послания и да им отговорим. И най-важното е да се справят с автокоректа, така че кореспонденцията да не стане твърде невероятна.

Сега следваме, че те не чуват и не са виждали нещо страшно или неподходящо. Само майки и татко се страхуваха, че ще започнем да сме написани в леглото или да разказваме парцелите от порнографски карти и ние се страхуваме, сякаш тяхната Кондрати липсваше или по-лошо, без значение как те не биха обсъждали с всички съседи, познати и Случайно пуснахме колегите си от работа с всякакви тенденции на БДСМ.

Сега ги приемаме на работа на колата, тъй като те са веднъж в градината на шейни. Само те го направиха всяка сутрин, във всяко зимно време - поне "Пушкин", когато замръзване и слънце, поне в виелица и през снега. И ние едва ли сме отрязваме няколко дни на месец и все още мърморим, че толкова често и как е неудобно за нас.

Paren1.

Сега им даваме скъпи подаръци и от тях се радваме и плетени салфетки. Или пончови цветове. И те отлагат това, което ги хвърляме "за вечери", т.е. не, за продуктите да се натрупват по-добре. И когато искате да излезете в някои напълно ненужни, но изключете с тях, просто трябва да си спомните как се усмихваха в пълна уста и скочиха до тавана, когато тържествено им предадохме някои яйца или евтина музикална кутия наклонена маймуна на капака.

Сега ние ги водят към лекари, и те не искат, почивка, хитрия и капризна. В края на краищата те все още и ние сме просто някои паникоари. Никой не е умрял от кашлица, дори ако той не спира шест месеца, раните, които се разпръскват на половината от тялото, трябва да бъдат просто размазване с детския крем и лекарите ще имат само нещо скъпо да се регистрират. Може би нека чакаме до пенсия? Нашите, да.

Сега те събират карти за отстъпка, както сме в детски вложки И ние също дразним пакетите на тази цветна нарязана хартия. Но усмивка и благодаря, когато се опитат да ги направят. И тогава казваме, че нямате време да се възползвате от отстъпките поради различни случаи. И мълчим, че дори не се опитват да хванат.

Paren3.

Сега те са с азарт и радост облечени кукли и ние им даваме тези кукли. Под формата на нашите внуци. И по същия начин те се радват и хранят малките и да четат приказката, но не през цялото време и когато се появи желанието! И ние сме обидени, че бабите и дядовците не искат да правят тези дни. Хей, ние сами искаме в детството, с изключение на кукли, да играем на топката, тичам с приятели на улицата, прочетете интересно списание, нека си спомним това?

Преди това те прочетаха и обясняват прочетоха. И сега те искат да четем малкия шрифт на опаковката или в инструкциите ... и да, разбира се, обяснявам. И да, понякога няколко пъти. Помнете, когато не разбрахме нещо в "принца и Нимс" или в "трима мускетари" и те си спомниха смътно - те се изкачиха в килера, извадиха огромна енциклопедия и търсеха там? И е достатъчно да повторим няколко пъти или да кажем по телефона: "Добре Google".

Преди това те работеха много и почти не ги виждахме. Сега работим много и почти не ни виждат. И е много тъжно.

Прочетете още